“С авиокосмическия салон “Макс-97” в град Жуковски, с присъствието на президента Елцин и изумителните полети на свръхзвуковите Су-33 Русия иска да покаже, че продължава да бъде водеща авиокосмическа сила.” “Дойче веле”

Самолетостроенето (военно и гражданско) е една от най-доходоносните сфери на световния оръжеен пазар. И затова, особено след очерталия се срив през последните 4-5 години, усилията на Русия да възстанови загубените си позиции са лесно обясними. Затова и битката между водещите самолетостроителни фирми на САЩ и Русия e изключително ожесточена. Европейският съюз и Англия, Франция, Германия се намесват в нея само епизодично. Битката се води за качествените показатели на самолетите, въвеждането на нови технологии, създаването на нови организационни структури и други. Не липсват и удари под пояса - операции на разузнавателните служби, пропагандни кампании, натиск върху правителства и т.н. По данни на британската МИ-6 американските и руските специални служби реорганизират структурите си, като съсредоточават вниманието си в научно-техническото разузнаване, особено в самолетостроенето.

Прегрупиране на силите

Американските “Боинг” и “Макдонъл - Дъглас” се обединиха в суперконцерн за проектиране и производство на самолети. Не са за подценяване и новите организационни структури, подготвяни от “Локхийд”, “Мартин - Мариета”, “Нортроп”, “Дженерал дайнамикс” и др. Руснаците естествено се стремят да не изостават. Също преустройват своите конструкторски и производствени звена на пазарен принцип, въвеждат нови технологии, разузнаването е активизирано да търси западни технологии. Разпадането на Съветския съюз и на СИВ позволи на САЩ категорично да излязат на първо място в световния оръжеен пазар - през 1995 г. те държат 58.2% от него срещу 22.5% на Русия, но през 1996 г. дистанцията започва да намалява - 46.5% за САЩ и 32% за Русия. През 1995/1996 г. Русия успя да възстанови позициите си в редица загубени съветски пазари - Югоизточна Азия, Китай, Индия, Близкия и Средния изток, прави опити да навлезе и в традиционно американски пазари - Колумбия закупи 25 изтребителя МиГ-29, а разговори се водят с Бразилия, Аржентина, Индонезия и др. За периода 1995/1997 г. руският оръжеен износ е увеличен два пъти. Според Александър Котелкин - досегашен генерален директор на “Росвооружение”, през 1996 г. само неговата фирма е получила 3.5 млрд. долара, а за 1997 г. има подписани договори за продажба на оръжие и военна техника за 7 млрд., но разчита сумата да надхвърли 10 млрд. долара. “Благодарение на новата система за търговия на оръжие Русия за безпрецедентно кратки срокове излезе на второ място в света по обем на оръжейния експорт”, твърди Александър Котелкин. Симптоматичен е и опитът на Русия да навлезе в западноевропейския високотехнологичен пазар.

Настъплението на “Яковлев”

Холандската авиационна компания “Фокер”, която произвежда близкомагистрални самолети, изпадна в затруднение. Досегашният мощен спонсор и партньор “Даймлер - Бенц” се отказа от по-нататъшна финансова поддръжка. Само със свои средства “Фокер” не може да издържи, обявява банкрут и тръгва да търси купувачи. Появиха се канадската “Бомбардер”, южнокорейската “Самсунг”, шведската СААБ и даже китайската “Авиационна промишленост”. Но всичко остава в сферата на разговорите и предположенията. Неочаквано и даже сензационно предложение направиха... руснаците. Първите слухове за контакти на корпорацията “Яковлев” с холандската “Фокер” се появиха през пролетта на 1996 г., а в края на юни се появи официалната информация - правителството на Русия одобрило по принцип и възложило на Министерството на финансите да анализира финансовите аспекти на сделката. Схемата на “Яковлев” е проста - планира да пренесе изготвянето на фюзелажите от Германия в Саратов, а производството на крилата от Северна Ирландия в Смоленск. Себестойността на близкомагистралните “Як - Фокер” ще се намали поне с 25% и ще се продават значително повече. Русия ще получи нови сигурни машини, а корпорацията “Як” - отработен опит и сертификати по западни стандарти за своите машини.

Вътрешна конкуренция

Конкуренцията на близкомагистралните самолети е изключително голяма, защото на тези разстояния именно тези самолети изпълняват основния обем на превозите. Затова и поръчките за тях са много повече отколкото даже и за гигантските “Боинг” или “Туполев”. Нуждите на световния пазар от учебно-тренировъчни самолети са от около 1300 самолета годишно, което е повече от 15 млрд. долара. Корпорацията “Яковлев” е амбицирана да влезе на този пазар, още повече че има какво да предложи - самолета Як-130. Той обаче има силни конкуренти и главният е руският МиГ-АТ. Но на световния пазар ще излезе вероятно този, който спечели едно друго съревнование - вътрешното. Руското министерство на отбраната обявява конкурс за най-добър учебно-тренировъчен самолет-изтребител. Як иска да го спечели. Трудно ще бъде да предлагаш на международния пазар самолет, който не е спечелил в родната страна. Сделката с “Фокер” е силният коз на “Яковлев”. Не е толкова важно дали тя ще се състои, колкото да се говори за нея. Тогава руските военни могат да му възложат поръчката. След това вече може да се мисли и за сделката с “Фокер”. Чрез “Фокер” много лесно “Як” ще получи сертификати по западните стандарти, а и производството може да бъде организирано в Холандия. Замисълът на Як обаче не се изчерпва с това. В руската авиационна промишленост започва процес на обединение на конструкторски бюра със заводи - производители на самолети в единен комплекс. Такова обединение вече е осъществено от МАПО - МиГ. Този процес е неизбежен - световният опит показва, че заводите - производители на самолети, не могат да работят ефективно отделно от конструкторските бюра. Такъв процес вече тече и в “Боинг”, “Локхийд”, “Мартин - Мариета” и др. И ако в тези рамки “Як” се обедини с “Фокер”, той ще стане много привлекателен на руския и на международния пазар. От каквато страна и да се погледне, корпорацията “Яковлев” (а оттук и Русия) е замислила блестящ ход. Тя няма да загуби даже ако сделката се провали. Но ако плановете се реализират, освен всички други преимущества Русия ще осъществи един много важен прецедент. Александър Лившиц - един от съветниците на президента Елцин, заявява: “Въпреки преобладаващото мнение, че износът на капитали зад граница е зло, с което трябва да се борим, аз смятам, че Русия може да излезе на международния пазар само като експортира капитали... Ако “Яковлев” съумее да придобие “Фокер”, да възстанови производството му и започне да реализира нови съвместни разработки, това ще означава принципен пробив на Русия на международния високотехнологичен пазар.” А не е ли това стратегията на бившия Съветски съюз? И не беше ли насочена цялата стратегия на САЩ и НАТО към изолацията на Съветския съюз (и сега на Русия) от западния високотехнологичен пазар? Та нали именно затова беше създаден прословутият КОКОМ, който под друга форма съществува и сега. Така че битката за “Фокер” всъщност е епизод от битката за допускането (или недопускането) на Русия до западните високи технологии и до Европа.

Българското място